“Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему” – Лев Толстой
Семейството е една институция, в която влизаме напълно неподготвени за това как правилно да функционираме за да получим удовлетворение, синхронност и щастие. За съжаление никой не ни връчва “Упътване за щастлив брак”, когато слагаме началото на съвместен живот с нашите партньори. Всъщност всяко семейство създава своята уникална книга с упътвания за любов и интимност чрез тяхната опитност, поведенчески модели, ценностна система, ниво на развитие и емоционална интелигентност.
Всеки човек сам по себе си е като отделна вселена, която има нейните особености, характеристики, правила и допущания, които несъзнавано през времето на развитието са изградени от родители, близки и социума. Израснали сме в семейства и в среда, от която ние сме направили “копинг” стратегии от нашите родители и съответно, това поражда различията между мъжът и жената, които влизат в партньорски взаимоотношения. Решавайки да създадат семейство те се сблъскват със собствените си различия на това от какви родители са отгледани, в каква среда са отгледани, какви са били родителските взаимоотношения, как са научени да обичат т.с как родителя е показвал на детето, че е значимо за него – през подаръци, внимание, свобода на избора или др. Пример: Ако на единият от партньорите родителския израз на любов е да прегръща детето, да прекарва повече време с него, това дете ще чува любовта като Близост, но ако на другия партньор родителския израз на значимост към детето е да му осигури свободно пространство, (“ Получил си 6-тица днес, хайде бягай да играеш с приятели сега! Ти го заслужи!) детето ще чува любовта като осигуряване на свободно пространство за другия за да може партньора му да изрази себе си и желанията си. Така научени да чуваме любовта в нас се пораждат предначертани очаквания как да бъдем обичани, но какво се случва ако нашият партньор е научен да чува любовта по друг начин, който на нас не ни е познат? Единият от партньорите чува любовта като израз на близост, а другия като осигуряване на свободно пространство. Този който осигурява свободно пространство няма да може да бъде разбран като израз на любов, а ще бъде приет от партньора си, който е свикнал на близост, като проява на отдръпване, незаинтересованост и липса на грижа и в крайна сметка идва разочарованието. Същото разочарование настъпва и за другия от партньорите, когато му осигуряват близост вместо свободно пространство – липса на доверие, неразбиране и неприемане. В семейството настъпва криза поради различния израз на любов един към друг. Много значими връзки са спирали на този първи кризисен етап и се разпадат. Израстването на партньорската връзка можем да я сравним с израстването и развитието на човека – първо се учим да ходим и да говорим, след това да опознаваме света, настъпва нелекия период на пубертета и накрая израстването. Всеки цикъл на израстване е придружен с трудностите на новото и непознатото. Значимите връзки израстват през конструктивно поведение при конфликт:
Семейства, които ежедневно инвестират в банката на “Удоволствието” и съвсем реално приемат трудностите без да пренебрегват романтичното, защото брака не е битка “Аз печеля ти губиш”. И двамата се грижат за общото благо и организират дневния ред за да имат време за тях, така преодоляват различията си и ги приемат. Така всеки отваря собствения си интимен психичен свят и настъпва истинската близост, да приемеш партньора.
Милена Красимирова